Новата планета

Новата планета на Земята е създадена от визионера Вили Гейтс, спечелил богатство и влияние чрез компютърните технологии. Съвършеният свят на бъдещето е разделен на избрани и отхвърлени, като всеки живее в своята зона, зад своята Стена.

Така и Дан, героят на романа, още от малък е свикнал с избраността си. Но невинна игра на отхвърлените му братя го пренася отвъд Стената, в свят, който отдавна не би трябвало да съществува. И се налага Дан да прогледне – с цената на много страдание и усилия.

Романът говори за отнемане на свободи, за невъзможността на хората да се обединят около общи ценности, за капана, в който се превръща виртуалното. Героите търсят пукнатини в стена от бездушие, преборват изкуствения интелект, който ги управлява, и възмъжават, за да победи в крайна сметка любовта.

Този епичен роман е написан с размаха на майстори като Толкин и Дж. Р. Р. Мартин. Само че вместо магия по страниците му срещаме жестокост и човечност, упадък и прогрес, лудост и вдъхновение.

Книгата задава на читателя най-важните въпроси, които ражда животът. А отговорите, до които ще достигне, са много, много неприятни. Защото цивилизацията ни странно следва хода на предсказаното от Вопенка… поне докато не прогледнем и ние отвъд Стената.

По професия Мартин Вопенка е ядрен физик. Като се отдава изцяло на литературата, той се превръща в един от най-успешните писатели в Чехия. Универсално четиво за всички възрасти, „Новата планета“ печели наградата за най-добра книга за млади читатели. Критиката я определя като „чешката книга, която най-много може да заинтригува света.”

 

 

Откъс:

Най-накрая настъпи толкова очакваният ден, в който Дан отиде на училище. Госпожа учителката Естер им обясни със сериозен, даже развълнуван глас, че утре се навършват 830 години от рождението на Вили Скот Гейтс, основателя на Новата планета. Затова днес включва извънреден час за наследството, което е оставил. Даниел първо се разочарова. Чакаше с нетърпение да иде виртуално в село на Старата планета. Естер обаче междувременно се зае да разказва:

- Вили Гейтс се е родил като син на Леонард Гейтс, най-богатия мъж на Старата планета. Гейтсови били по-богати от повечето държави, на които била разделена планетата по онова време – за това вече сме говорили. Леонард Гейтс притежавал фирми, изградени върху най-модерните технологии. Неговата мечта била да пренесе фирменото седалище на огромен презокеански кораб, много по-голям от всички съществуващи по това време. Представял си, че корабът може да бъде обитаван не само от мениджърите на неговите фирми, но и от други богати хора и преди всичко от водещи учени и изследователи. По това време обаче икономиката на Старата планета вече започнала да се срива. Заради пренаселеността и недостатъка на вода избухвали локални войни. Екосистемата на планетата била нарушена, природните катастрофи се увеличавали. Вили Гейтс си давал сметка, че няма смисъл да се продължава с дотогавашния начин на живот. По онова време обаче не можело дори да се помисли за преместване на друга планета. Така че Вили Гейтс си наумил да изгради Нова планета направо върху Старата. Остров на просперитета, мира, науката и технологическия напредък насред свят, разтърсен от войни. Гейтс разбрал, че за да може такъв остров да оцелее, трябва да е изцяло независим. Каквато и да е отвореност по отношение на останалата част от Старата планета без съмнение щяла да доведе до заник. Затова Вили Гейтс започнал да изгражда общество на избраните. Тогава обаче не били избрани в смисъла, който имаме предвид днес – обърна внимание Естер, като видя няколко победоносни усмивки. – Трябва да си давате сметка, че Новата планета още въобще не съществувала. Гейтс инвестирал значителна част от имуществото си в развитието на генетично управлявано производство на храни и в създаване на затворени процеси на добиване и потребление на енергия, вода и суровини. Междувременно си избрал и място за бъдещата Нова планета. Място с достатъчно дълбинни източници и с преобладаваща слънчева светлина – място, което наистина можело да е толкова независимо и изолирано, все едно става дума за самостоятелна планета. Мястото, на което днес живеете и вие – подчерта гордо Естер. – Благодарение на прозорливостта на Вили Гейтс, най-големия визионер, живял някога. Едва когато Гейтс бил сигурен, че е способен да осигури на Новата планета всичко потребно, започнал строителството на външния ѝ пояс. Строеж толкова мащабен и обмислен, че до днес живеем в нейните граници. Само за ваша представа: смята се, че на Старата планета някога са живели десет милиарда души. По време на възникването на Новата планета обаче вече били само девет милиарда. Жители на Новата планета все пак станали само около тридесет хиляди избраници.

„Какво? - опули очи Даниел. - От девет милиарда само тридесет хиляди?” Първото, което му хрумна, беше, че е имал невиждано щастие, когато някой от предците му се е добрал до Новата планета.

- А какво е станало с онези, които не са достигнали до Новата планета? – попита Йолана, но веднага взе да си говори с Елвира, сякаш отговорът не я интересуваше.

- Когато Вили Гейтс започнал да строи своята Нова планета, малцина го взимали насериозно – обясняваше Естер. – Нужно е да си дадем сметка, че от страна на Гейтс това е било извънредно смела идея. Само онези, които участвали някак в проекта за Новата планета, му вярвали. Когато по-късно останалите разбрали, че Новата планета наистина функционира, опитали да разпалят война срещу нея. Подценили обаче огромното технологично превъзходство, което постигнал Вили Гейтс междувременно. За защитниците на Новата планета накрая не останало нищо друго, освен да предизвикат огромна магнитна буря, която довела до рухване на всички системи на Старата планета. Макар Старата планета да заемала несравнимо по-голяма площ, отколкото Новата, и имала несравнимо повече обитатели, това не ѝ донесло полза. Новата планета се превърнала в непревземаем, неунищожим остров, дом за всички нас. Деца, станете! – нареди внезапно Естер на висок глас. – Да си припомним с минута мълчание Вили Скот Гейтс, без чиято прозорливост днес нямаше да сме тук.

- А госпожо учителко – попита след малко Орландо, който иначе беше незабележимо дребно момче с кръгло лице, - колко обитатели има Старата планета в наше време?

- Старата планета ли? – учуди се Естер. – Няма откъде да знаем. Нито искаме да го знаем. Не бива да го знаем. Нали веднъж завинаги сме си тръгнали оттам.

Даниел наостри уши. Всъщност чак сега се усети. За първи път в живота си осъзна, че не е нужно Старата планета да лежи само в далечното минало; че нещата не стоят така, все едно е заменена от Новата планета. Старата планета може би все така съществува – някъде наоколо.

- Ами ако ни нападнат отново? – продължи с въпросите Орландо.

- Да ни нападнат ли? – усмихна се Естер. – Няма кой и няма с какво. Имали са право на един опит. И са го изгубили. Войната или по-скоро магнитната буря била част от нашето отпътуване. Философията ни е такава, че тогава сме си тръгнали веднъж завинаги. Съществува само Новата планета и космосът, който я обгражда и от който тя е част. Да се размишлява за обитателите на Новата планета е точно толкова безсмислено, колкото да се разсъждава за жителите на някоя черна дупка. Старата планета от наша гледна точка вече просто не съществува.