Нова анатомия - Събрани разкази

Даниил Хармс е онзи руски писател, често описван като абсурдист и системно непубликуван приживе, който по времето на Ленинградската блокада загива от глад в психиатрията, където е хвърлен от сталинисткото правителство поради цялостната си чудатост. Хармс е поет, който изнася ексцентрични рецитали, кацнал върху шкаф, прави пърформанси на Невски проспект – и основава авангардистката група Обединение за реално изкуство. Неговите блестящи, комични, пълни с насилие малки разкази, писани “за чекмеджето”... са толкова странни, че на пръв поглед изглеждат сбъркани... сякаш свършват, преди да са започнали.

Джордж Сондърс, The New York Times
 
Като Чехов еквивалент на скеч от Монти Пайтън.

Тони Ууд, London Review of Books
 
Човек остава с впечатлението, че Хармс вижда света като бездънен и глупав извор на опасности – той сякаш умее да свири на само една струна и я дърпа отново и отново: първо за радост на читателя, след което за негово нарастващо раздразнение... което сякаш е и целта на писателя.

Патрисио Прон, El Boomeran(g)
 
Чувството [у съвременниците му] е за личност, която с обаянието си веднага приковава вниманието, умее да направи интересна всяка своя дума и се старае да постъпва така, че животът да не е банален; личност, която се старае с дребни, а понякога и резки провокации да застави околните да спрат да възприемат нещата като подразбиращи се.

Александър Кобрински, Радио Свобода