Нощта преди горите - В самотата на памуковите полета

"Нощта преди горите" на Бернар-Мари Колтес не може да се нарече монодрама, така както изобщо текстовете за сцена на Колтес е трудно да се нарекат пиеси. Те са напрегнато драматично говорене, в което езикът напряга собствените си възможности за изказ, за да "произведе" чувствени тела, които се движат в пространството - пространството на самотата като дом за екзистенциалната крехкост на субекта. "Нощта" представлява дълга фраза, накъсвана от вика "Приятел", произнасяна от героя под дъжда, която е безкрайно натрупване в желанието да се намери израз на страстите.

"В самотата на памуковите полета" е философски текст на Бернар-Мари Колтес, издаден година преди той да почине от СПИН. Действието се развива "от другата страна на времето" - в тъмните часове на нощта, когато се срещат Дилър и Клиент и се оплитат в опасна игра за купуване и предлагане, в която властват принципите на страха, желанието, сексуалността, потиснатата вина и агресията.

Какво става "В самотата на памуковите полета"? Какво се случва в "Нощта преди горите"? И в двете пиеси на Бернар-Мари Колтес, представени тук, се случва срещата на двама души, застанали един срещу друг, на две противоположни сили, на два различни възгледа за живота. И ако Дилърът и Клиентът от "В самотата на памуковите полета" виждат човешките взаимоотношения единствено като сделка, то безименният герой от "Нощта преди горите", макар и да е съвсем сам насред тъмната улица, устремява всичките си думи, емоции и страдания към един случаен непознат, единственият, който е склонен да го изслуша. Тъканта и на двете пиеси е изградена на принципа на противопоставянето - дилър / клиент, човек / животно, мъжко / женско, истинско / въображаемо, бяло / черно, тъмнина / светлина. И в тази жестоко антагонистична магма горят и изгарят всички чувства, спомени, желания и стремежи. Остават само самотата и нощта.