Никога не ме лъжи

Щастливите младоженци Триша и Итън търсят своя мечтан дом. Когато обаче прекрачват прага на разкошната старинна къща в гората, препоръчана от тяхната брокерка, Триша вече знае, че нещо не е наред. По пътя натам ги е изненадала силна снежна буря, а в самата къща няма никого, въпреки светещия прозорец на горния етаж. Само огромният портрет на предишната собственичка ги гледа с пронизващи зелени очи.

Снежната буря се усилва, колата им е затрупана, телефоните нямат обхват и Триша и Итън остават затворени в къщата, сами със своите страхове и с тайните, които все още не са си споделили. Къщата обаче също може да им разкрие тайни и скоро Триша се натъква на тях, когато открива стая, пълна със записи от психотерапевтични сесии.

Докато се опитва да се отърве от натрапчивото чувство, че всъщност не са сами там, тя започва да изслушва записите един по един и да подрежда парчетата от пъзела на една ужасяваща история. Защо предишната собственичка на къщата е изчезнала безследно преди повече от четири години? Дали не я е убил бившият ѝ приятел, както вярват всички, или това е дело на неин пациент? И дали прекрачвайки прага на къщата, Триша и Итън също не са се превърнали в парченца от страшния пъзел?

Фрида Макфадън не разкрива бързо отговорите на тези въпроси. Тя умее да заблуждава читателите, да ги изненадва с обрати в сюжета, да оставя напрежението да се трупа, мистерията да се задълбочава и удоволствието от четенето да се усилва до последния момент. Защото, както казва един от героите в книгата: „всяко човешко същество е способно на ужасни неща, ако го подтикнете достатъчно силно“.