Немски сказания

Не мога да не съм щастлив, че „Изток-Запад“ подготви второ издание на „Немски сказания“. Първото, публикувано през 2010 г. в „Алтера“, бе изчерпано скоростно, и то неслучайно: книгата е сред най-решаващите произведения на немския романтизъм, формиращо погледа към автентичните европейски култури.

Сказанията не са митове, не са и приказки. Приказката е поетична, пишат братя Грим в предговора си, сказанието е исторично. То е „exemplum“, пример. Сказанията са локални поучителни и санкциониращи предания, претендиращи за историческа достоверност. В тях прозвучава достатъчно директно народната средновековна култура на немските народи, без поетико-литературни намеси или претенции.

Другият мотив е преводът: неговият вид и качеството му. Цочо Бояджиев се обърна директно към оригинала на текста с цялата му архаична лексика, диалектни фигури, идиоми и изрази. Заедно с това той впрегна литературния си талант, за да зазвучи текстът на красив и изразителен български език. Макар и нескромно, нека спомена, че трудът на редактора също не бе лек.

Мисля, че крайният резултат, българският превод на „Немски сказания“, е факт, имащ място сред постиженията на високата българска култура.