На разсъмване

Пътуването към изгрева в поезията на Дария Манева е наситено с драматични обрати на мисълта и емоцията, с едно постоянно и упорито търсене на верния път към хората и към себе си. В стихосбирките: „Дали ще има“, „Равновесие“, „По следите на времето“, „Пътеки“, „Пулс“, „Накъде“, „Възможното“ пътуването се осмисля от нестихващия стремеж към светлината като антипод на застоя и мрака.

Този сакрален порив намира своето потвърждение в новата книга на поетесата – „На разсъмване“. Противоборството между светлината и мрака е драматично. Горчиво и страшно звучат стиховете:

Потъват някъде далече
пътищата без следи,
заспиват спомените, вече
от болката не те боли.

(„Душа“)

Постепенно житейската мъдрост и оптимизмът се превръщат в доминанта:

Когато се разсъмва,
пътят дълго се протяга
към светлата далечина
…
Мъглата бавно се топи
…
и спомените зеленеят.

(„Разсъмване“)

След житейските битки, малки и големи, шумни или незабележими, най-сетне се показва спасителният бряг. Настъпва „миг на светла радост“ от „страстен порив към отлитане“ – („Дъх“).