На края на географията

На края на географията се намира Ангола с неописуемия ужас на една абсурдна колониална война, на края на географията е Африка с нейната нечовешка красота и жестокост, там е и страданието на бели и черни, там е все още неизживеният кошмар на героя на романа, който разказва историята си на случайно срещната в един лисабонски бар жена. Спомените на героя за детството му и за далечното му семейство, отношенията му с жените, ненавистта му към режима на Салазар са претопени в едно почти клинично описание на военния конфликт, изложено в блестящ монолог и с непостижимо образен и метафоричен език. Не без основание сравнявано с “Пътешествие до края на нощта” на Луи-Фердинан Селин, “На края на географията” е изключително произведение – едновременно и трагедия, и сатира, и лирична епопея, и несъмнено един от най-големите антивоенни романи на XX век.