На какво се смее българинът?

Вътре в книгата читателите ще намерят всичко. От памтивека, от първия виц, който се е появил на този свят, от първите епиграми, карикатури, фейлетони. Освен всичко това проследявам и развитието на хумора и сатирата през Възраждането до наши дни. Стигнах до един абсурден извод - като че ли българинът в условията на най-мрачна цензура се смееше повече и разказваше повече вицове. Чувството му за хумор беше сякаш по-силно развито, отколкото днес. Самият хумор в България, в тоталитарното общество, имаше по-силен социален статус. Имаше случаи, в които след публикация, след конкретен фейлетон, даже имаше такава рубрика в „Стършел“ - „Четиво за генерални директори и министри“, след подобна публикация хвърчаха глави на хора на високи постове. Разбира се, имаше си и недосегаеми, но все пак хуморът вършеше една добра социална дейност. Беше някакъв вид отваряне на капака на тенджерата под налягане и хората успяваха чрез усмивки и закачки.