Моята най-любима книга

За индианците змията е чувственост и емоция. Хладната им на допир, но изключително нежна кожа, се е превърнала в символ на емпатичност за първите обитатели на Америка.

В този свят ни пренася романът „Моята най-любима книга” (превод Деница Дабижева). Чешката писателка Маркета Пилатова предлага да погледнем към света със змийски очи. И да видим, че онова, заради което от правека смятаме змията за лоша, е всъщност в собствените ни сърца. Злото...

Необикновена бяла змия е затворена в Змийския институт, но тя има странната способност да се вмъква в хорските сънища. Едни повежда към истината за тях самите, други – към смъртта... Собственикът на института се опитва да заличи греховете си (незаконни сделки, наркотици, нереализирани амбиции) с помощта на Пахита, млада жена с индианско потекло, развила способността да чува и вижда змиите.

Злото може да бъде преодоляно с любов. Приказки и предания служат за утеха срещу болката и злото. Разказва ни ги Този, който татуира – мъж без минало и с напукано от преживяното сърце.

Сплитаща нишката на необикновени съдби, „Моята най-любима книга” е като пречистване от всичко тъмно в нас. Думите й потичат като пълноводна река, а с очите си след края й виждаме свят, който досега не сме познавали.

Запознайте се с героите на „Моята най-любима книга”, разплетете корените на спомените си, за да откриете какво се крие в тях – зло или добро... И помнете, само ако виждаме края, само тогава живеем истински.



За автора

Маркета Пилатова (р. 1973 г.) е водещ съвременен чешки автор, с няколко много успешни романа. Написва „Моята най-любима книга”, докато живее в бразилската джунгла. В уникалния й повествователен ритъм личи преклонението й към Маркес и Капоти.