Люти чушки - Народни епиграми - Радой Ралин

„Люти чушки“ е един от многото примери за цензурата в България по времето на социализма. Книгата излиза в годината на Пражката пролет, в чието потушаване участват и български войски. В по-голяма част от твърде "лютите" епиграми се разпознават лесно символите на тогавашния управляващ елит, включително и на Тодор Живков. В една от карикатурите на Димовски подписа на Живков е изобразен като опашка на прасе! Комитетът за наука и изкуство свиква разширено съвещание с всички директори, партийни секретари, главни редактори на издателствата в София и провинцията, както и на вестници, списания, на радиото, телевизията и др. На това съвещание говори Павел Матев. Той се чуди как са се намерили хора, които да допускат такова отношение към Тодор Живков. След съвещанието вестта за "опасната" книга тръгва по цялата страна. Цената й на черно се увеличава. По нареждане "от горе" тиражът е иззет от книжарници и библиотеки, а останалите 20 000  книги се изгарят още в печатницата. Поради силата на огъня в пещта из околността на града хвърчат полуизгорелите страници на книгите. Учениците от съседното училище ги събират, а на другия ден прекопират част от илюстрациите и масово ги разпространяват. Същото става и в Университета. В София е можело да се видят рисунки на прасе с опашка, изобразена като подписа на Тодор Живков. Незабавно и без предизвестие са уволнени Радой Ралин, Борис Димовски и тогавашния директор на издателство „Български художник“ Борис Ташев, всички свързани с изданието биват глобени (със заплати) и "строго мъмрени".