Любов на Boogie Street

В голямата история е скрита по-малка, а в нея – следващата и така – чак до самия край на книгата. Така читателското внимание се подклажда непрестанно с внасяне на нови герои, интриги, тайни. Ето какво пише самият Златко Ангелов, който също е сред героите в тази книга, в първия разказ „Ранчото на мисионерите“: „Всеки литературно написан сюжет – американците чудесно са назовали тази форма фикция, fiction – е като айсберг. Публикуваният текст е върхът на айсберга, под който лежат сложните пластове на замисъла. И ако в замисъла има само един случаен елемент – не казвам изкуствен или фалшив, а случаен – върхът губи от красотата си и се нацепва, престава да отразява дълбокия слой, който го е издигнал над водата. Този дълбок слой съм аз, писателят, който трябва да съм видял предварително сложната логика на характерите, за да ми изглежда разказът безупречен.“ Прелистете го, за да се уверите сами.