L’EUROPEO №19, април 2011

Този брой на L’ЕUROPEO е за онези, които виждат надписа No exit не като табела, а като метафора. Не къде, а в какво си струва да се емигрира във века, когато смяната на континент, народност, пол, че и цвят на кожата е тривиалност. Въпросите и отговорите - в брой 19  на списание L’EUROPEO, наречен „Изход”.

„Днес, за да останеш на място, трябва да тичаш по пътеката, която се движи срещу теб – спреш ли за миг да се променяш и адаптираш, рискуваш да изпаднеш от играта», казва социалният антрополог Харалан Александров. За бягството като завръщане разсъждава психиатърът Любомир Канов, чийто живот преминава между САЩ и България: „Когато си на единия бряг на реката, винаги искаш да бъдеш на другия. Смисълът е в движението, а оптималното състояние на човека е самотата”.

Понякога езикът е единствената гостоприемна територия. В нея мигрира Владимир Набоков, вечният чергар с изискани куфари. „Никоя среда, която не възпроизвеждаше точно моето детство, не можеше да ме удовлетвори. Бях излетял от Русия с такова възмущение, че цял живот продължих да се треса”, казва той. Треската е постоянно състояние и за Салман Рушди, следван по петите от  смъртната си присъда.

Но може ли един добър автор да избяга от една добра история? Не, разбира се. Потвърждава го Елиф Шафак - най-продаваната писателка в Турция за 2009 година в интервю за L’EUROPEO. Пред списанието говори и американският посланик Джеймс Уорлик - за спирките в личната си история и фамилията на дядо му - Фортунато.

Четен от определен ъгъл надписът „Холивуд“ изглежда като „Изход“. В американското кино дезертират азиатците Сешьо Хаякава и Ана Мей Уонг. Българинът Робърт Видолов също емигрира в Лос Анжелис, а после се преселва във въображението и се превръща в аутсайдер артиста Боб Видо. На едни други аутсайдери не им остава друго, освен да бягат към затвора. За някои хора истинската свобода е зад решетките. Репортаж на Миролюба Бенатова.

„Изход” често е и синоним на „Край”. А личното самоубийство - отрицание на самоубийствения импулс на човечеството. „Вече не принадлежа към нищо, навсякъде съм чужденец, в най-добрия случай гостенин; същинската ми родина, която избрах със сърцето си, Европа, също ме изгуби, след като за втори път самоубийствено се разфасова в братоубийствените си войни”, пише Стефан Цвайг, преди да изсипе в гърлото си свръхдоза приспивателно. Смъртоносен коктейл от цианид и валиум пък изпраща стотици праведни социалисти в рая, водени от пастора комунист Джим Джоунс.