Кучешко сърце

Сивите хармоники на парното грееха. Завесите бяха затулили гъстата пречистенска нощ с нейната самотна звезда. Висшето същество, важният кучешки благотворител, седеше на креслото, а кучето Буби лежеше на килима, подпряно в коженото канапе. От мартенските мъгли сутрин кучето страдаше от главобол, който го стягаше по пръстеновидния шев. Но от топлото надвечер болките му минаваха. И сега му олекваше, олекваше му и в главата на кучето се нижеха сладки и топли мисли.

„Толкоз ми провървя, толкоз ми провървя – мислеше си то, задрямвайки, – направо неописуемо ми провървя. Пуснах корен в тоя апартамент. Окончателно съм убеден, че в произхода ми има нещо сбъркано. Тая работа не е минала без водолаз. Курва е била баба ми, бог да я прости. Вярно че, кой знае защо, ми нацепиха главата, но ще ми мине като на куче. Туй е нищо и половина.“

За Михаил Булгаков

Михаил Булгаков (1891 - 1940) е роден в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет.  След започването на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира като лекар.

По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност.

 Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925 г.) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“ и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветското съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензурата практически преустановява нови публикации на негови работи.

Романът „Майстора и Маргарита“ и повестта „Кучешко сърце“ са публикувани след смъртта му.