Критикът като мислител - Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев

Кръстьо Куюмджиев живя сравнително малко – само 55 години, но успя да разгърне богатите възможности на своя талант. Той участваше активно в литературния живот от 60-те години на ХХ век почти до края на 80-те години.

Кръстьо Куюмджиев бе високо образован литератор, с живо чувство за актуалността, но и познавач и ценител на традициите. Неговите статии, студии и книги са посветени както на автори и проблеми от текущия литературен процес, така и на такива от историята на българската литература. В края на живота си той успя да напише блестяща книга за Димитър Димов, върху която работи дълго и търпеливо. В нея той извая образа на големия ни писател и показа неговото огромно значение за развитието на следвоенната ни романистика.

Авторът на това изследване за Кръстьо Куюмджиев припомня и откроява неговите най-характерни черти: той размишляваше много и плодотворно върху проблемите на историческия развой на нашата литература. Него го интересуваха преди всичко идеите в този развой, тяхното постъпателно или революционно развитие и смяна една с друга и как те се раждат от общественото съзнание, за да изразят това състояние и свидетелстват за него.

Историята не е механично развитие, а сложен процес, в който настъпват промени в икономиката и общественото устройство, но и в начина на мислене и чувстване на личността, в нейното поведение, говорене, живот. Всичко това най-добре е показано, изобразено и изразено в литературата. И когато критикът анализира  едно литературно произведение, той всъщност анализира състоянието на обществото. Това ни внушаваше и Кръстьо Куюмджиев и успешно се стараеше да покаже как трябва да се анализира литературната творба и творчеството на писателя, за да можем да ги разберем вярно и в съответствие с времето, в което са създавани.