Кратка теория за пътуването и пустинята

„Кратка теория за пътуването и пустинята” се чете бавно – и така усещаш многото й вкусове. И горчивината, и сладостта, и забравата, дори надеждата... Тези шест разказа представят един нов поглед към самия литературен жанр на разказа. Имат в себе си фолклора на приказката, но заедно с това притежават магията на мита. И въпреки това разказват за съвременни хора, за нещата, които и на нас се случват.

Героят от „Частици” живее с двете си възлюбени в каравана. „Насърчаване на читателя да разказва” пък е за двама братя, които делят една жена. Любов има и в „Алиен” – стопила се обаче в страха от грешка, от прегрешение. Хайки си има проститутката Тина. Риа е на 81, но кой казва, че жените не живеят на тази възраст!

Съблазнителките, сънищата и пустинята – това са образите, които сглобяват цяла картина от шестте разказа в „Кратка теория за пътуването и пустинята”. Вместо сюжети обаче на преден план излизат емоциите на всеки един от героите. Затова и пустинята се превръща в символ на сантименталната ни пустота. Морето пък е непрекъснатото движение на света, бягството му от силата на идеята.

Шестте разказа на Крусат сканират човека и се превръщат в карта на нашите емоции. Но е важно как я разчитаме. На всяка истина противостои съновидение, илюзия. Кой е нашият свят, сякаш пита авторът.

Нагрети от слънцето, разтопени от любовта - такива са думите в тази книга. А истината идва, когато си в движение, когато нямаш време да мислиш, само чувстваш... Раздялата се превръща в път за постигане. На себе си, на любовта, на това „сега”, което винаги така ни липсва... Романът е носител на Наградата на ЕС за литература.