Комитаджии или тероризмът на Балканите

С репортажите си Албер Лондр допринася за премахването на гражданските и военните каторги, бори се за хуманизиране на психиатричните приюти, разобличава грешките на колониалната политика в Сирия, възмущава се от търговията с роби и от жестокото отношение към черната работна ръка, защитава еврейските общности в Централна Европа.
Лондр нерядко се разграничава от официална­та политика на Париж и става пример за свободен и независим журналист, който няма намерения да отстъпва от принципите си. Веднъж поредният главен редактор го извиква, за да му каже, че един от репортажите му за Рур не се съобразява с „линията на вестника“. В присъщия му стил Лондр отвръща: „Репортерът, господине, познава само една линия – железопътната“.

Точно този журналист решава да посети през 1931 година България. „Македонските убий­ства“ правят силно впечатление в Европа, както и очевидната невъзможност на българските власти да ги прекратят. Правителството не може, или по-точно не иска да промени и фактическата за­губа на държавния суверенитет в Пиринския край, в който ВМРО изцяло контролира живота на насе­лението. Това са причините, които тласкат Лондр да проучи случая на място. В желанието си да напише обширен репортаж по въпроса той пристига в София с намерението да „освети“ нелегалната ВМРО и водача й Иван Ми­хайлов. Странстванията на Лондр из страната в търсене на неуловимите комитаджии са в основа­та на двайсет и четирите епизода на репортажа, събрани от него в отделна книга.

Книгите на Албер Лондр продължават да излизат до ден-днешен и да се четат на един дъх. Непосредствено след гибелта му (на 16 май 1932 година загива загадъчно в пожар на кораба, с който се връща от Китай, след като разследва намесата на съветските болшевики в китайско-японските от­ношения) дъщеря му учредява най-авторитетната днес награда за журналистика – „Албер Лондр“, чиито носители са сред най-големите имена на Франция в жанра.