Кланетата в костурските села Загоричани и Зелениче

Борбата на българите от Костурския и Леринския край е продължителна и жестока. Там българите трябва да дават от- пор не само на турския аскер и башибозук, но и срещу андарт- ските чети, сформирани главно от критски гърци, които са на заплата на правителството в Атина. От Атина и от Цариград- ската патриаршия те получават и инструкции за извършва- нето на злодействата си предимно сред мирното българско население. Главният ръководител на гръцките чети е Костур- ският гръцки митрополит Германос Каравангелис, който под- робно и с гордост разказва в спомените си за организираната от него българоизтребна политика. От старите гръцки автори на борбата срещу костурските българи посвещават стотици страници Пинелопи Делта и Стаматис Раптис, които и днес предизвикват необяснима гордост сред нашите южни съседи.

Гръцкият геноцид, осъществен от гръцката армия през 1913 г. над българите в Егейска Македония и продължил пове- че от едно десетилетие, си има своята предистория. Тази годи- на народът ни трябва да отбележи 120 годишнината от начало- то на гръцките андартски жестокости над егейските българи. Това са кланетата в костурските села Загоричани и Зелениче през 1904 и 1905 г., предизвикали съчувствието на цивилизова- ния свят към непредизвиканата трагедия на мирните българи.

В тази неголяма по обем книга ще имате възможност да се запознаете с автентичните разкази за тези престъпле- ния, извършени от гръцките андарти, при бездействието на турските власти. За тези кървави дни и нощи, преживели на- шите сънародници се разказва в приложените тук спомени на съвременници.

От съставителя