Към тъмнината

За една нощ дебютантката Анна Болава се превръща в звезда на литературната сцена - „Към тъмнината“ печели най-престижната литературна награда, книгата става романът на годината (2016), а почитателите й нарастват лавинообразно.

„Към тъмнината“ е хипнотична с всеки свой ред, въвеждайки ни в съдбата на една билкарка. Омаен разказ за живот в лоното на природата, но също и за човешката самота. Защото когато говориш езика на билките, този на хората се превръща в неразбираем. Поне така е за Анна – жената, която губи все повече човешкия си образ и се превръща в самовила. Но нима самовилите страдат толкова болезнено?

Романът пристрастява като свежото ухание на липовия цвят, държи те здраво като листата на живовляка, тежи, докато не обърнеш и последната ѝ страница, като орехови листа. Енциклопедия на природата е, но и на човешката душа. А тъмнината в нея е много, неизбродима, неизбежна…

А когато късно вечерта оставите настрана „Към тъмнината“, ще дочуете като главната героиня как билките оживяват. Но за нея залогът ще е на живот и смърт. Защото разпознаеш ли гласа им, пътуването към тъмнината вече е започнало. А връщане в света на хората няма.

„Към тъмнината“ в билки и думи:

• „Истински обичащият да събира билки е различен!“
• „Как разбират растенията кога да разцъфнат, всяка година по едно и също време. Невероятно е и дори на моите години не го схващам.“
• „Накратко казано, лопенът се отваря само пред избрана душа. Макар да го прави всеки ден, не се оставя да бъде наблюдаван. Тайнствен процес, незабележим миг.
• „Днес душата ми е пълна с вълшебства и дребната лошотия не може да ми навреди.“
• „Когато трябва, мога да съм самовила, която е толкова лека, че не оставя следи.“
• „Свети Йоан ме спасява и този път. Само мисълта за него е в състояние да лекува.“
• „Кой днес може да се облича в късчета мъгла и да ухае на утринна зора?“
• „Колкото повече се потапям в тъмнината, толкова по-спокойна съм.“
• „А може би това не е краят, а просто началото…“