Изцяло ново мислене

Почти век западното общество като цяло – и американското в частност – е доминирано от начин на мислене и подход към живота, който е силно ограничаващ и дълбоко аналитичен. Нашата епоха принадлежи на „работника на знанието“, високообразования манипулатор на информация, който прилага експертните си познания.

Но нещата се променят. Благодарение на ред сили – материалното благоденствие, което разгръща нематериалните ни придобивки, глобализацията, която праща белите якички в другия край на света, мощните технологии, които дори изцяло елиминират определени видове работа – ние навлизаме в нова епоха. Тя се подхранва от различно мислене, от нов подход към живота – подход, който цени високо качествата, които наричам „висша концептуалност“ и „изтънчени похвати“. Висшата концептуалност предполага способност да се откриват модели и възможности, да се създава красота в изкуството и емоциите, да се изработват удовлетворяващи повествования и да се комбинират на пръв поглед несвързани помежду си идеи в нещо ново. Изтънчените похвати се отразяват в способността ни да проявяваме съпричастност с другите, да разбираме фините елементи на човешкото взаимодействие, да откриваме радост в самите себе си и да я пробуждаме у другите, както и да се стремим отвъд всекдневието в търсене на цел и смисъл.

Епохално ръководство по оцеляване, процъфтяване и откриване на смисъл в свят, разтърсен от изнасянето на работни места в чужбина и от компютризацията на живота ни.

 Адвокати. Счетоводители. Рентгенолози. Софтуерни инженери. Такива ни казваха да станем родителите ни, когато пораснем. Но мама и татко грешаха. Бъдещето сега принадлежи на съвсем различен тип човек, със съвсем различен ум. Ерата на господството на „лявото полукълбо“?– и Информационната епоха, породена от нея?– сега отстъпва пред нов свят, в който артистичните и холистичните способности на „дясното полукълбо“ бележат разделителната линия между това кой ще напредва и кой ще изостава. Това е централният аргумент в тази провокативна и оригинална книга, която използва двете страни на мозъка като метафора за разбирането на тенденциите на нашето време.