Изобилие и взаимност вместо недостиг и конкуренция - предстоящо

Ако икономиката изисква от хората да консумират повече ресурси, отколкото Земята може да възстанови, само за да не се срине всичко, не е ли време за нова икономика?

Робин Уол Кимерър е учен от коренното население на Северна Америка и автор на книгите „Сплитане на Сладка трева“ и „Събиране на мъхове“.

В книгата Кимерър размишлява за взаимността на природната икономика, която с други думи можем да наречем икономиката на даряването. Нейният модел се основава на взаимосвързаност и взаимност, а не на натрупване; богатството и сигурността идват от качеството на взаимоотношенията, а не от илюзията за самодостатъчност. Тя се олицетворява от иргата (Amelanchier arborea), дребен храст или малко дърво с вкусни синьо-черни плодове, известна с много имена (колкото повече имена има едно растение, толкова по-голямо е било неговото значение в историята на човека).

Днес обаче икономиката е основана на извличащия ресурси капитализъм и недостигът (който нерядко се създава изкуствено); конкуренцията и трупането на ресурси са нейни отличителни черти.

Ние живеем в напрежението между това, което е, и това, което е възможно. От една страна, свидетели сме на взаимността на природната икономика, която ни показва как трябва да функционират нещата. А от друга страна – резултатите от стремящия се да извлече всичко капитализъм, който нарушава всеки аспект на „природния закон“. Сигурна съм, че не само аз изпитвам отчаяние от това сравнение и от безсилието си да го променя. Като се осветят тези алтернативи, хората имат смелостта да кажат: „Да създадем нещо различно, нещо, което е в съответствие с нашите ценности. Не е нужно да сме съучастници в случващото се.“

Робин Уол Кимерър е велик учител, а думите ѝ са химн на любовта към света. - Елизабет Гилбърт