Изчезналата Албертин

„Изчезналата Албертин“ е шестият от седемте тома на романа „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст, родоначалник на модерния роман от началото на ХХ век. Авторът използва повествователния стил „поток на съзнанието“, характерен и за други модернисти, като Джеймс Джойс и Вирджиния Улф, като пренарежда хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния, така, както те възникват в съзнанието на разказвача и героите. Набляга не на интригата в повествованието, а на обясняването на истината за човешката душа, на живота в движение и в излъчване на емоционалната памет.

Творчеството на Пруст е и задълбочен размисъл за времето, за неговата относителност и невъзможността да се улови настоящето. Времето не е нито настояще, нито бъдеще, а само минало, и неговото осъзнаване дава цялост и пълнота на реалното фрагментарно битие.

Любовта съществува единствено чрез ревността. Ревността и пренебрежението пораждат любовта, и тя се подхранва от същото, от липсата на любимия също, от неосъществена или осъществявана близост. Времето и забравата рушат безвъзвратно любовта, съмненията и мразенето я обричат на смърт.

Марсел Пруст (1871 – 1922) коренно променя литературата в началото на ХХ век и се превръща в икона на модернизма.