Cпоред Борхес идеите нямат стойност на утвърдена истина, а занимават скептичния ум дотолкова, доколкото са необикновени и чудни. Затова не е странно, че в неговите есеистични книги господстват експериментът, ироничният жест и естетическата игра. Борхесовата есеистика с право може да се нарече диалектика в действие. Диалектичността пронизва есеистичните творби на аржентинския писател на всички равнища – от противоречивата мисловна структура до характерните за стила му оксиморонни съчетания. Изпод дебелата кора на установеното знание Борхес извлича нови, допълващи се или взаимноизключващи се истини и в този неспирен процес радикалният скепсис се уравновесява от ведрата убеденост, че в неизчерпаемите дълбини на познаваемото се оглеждат неизчерпаемите възможности на човешкия интелект и въображение.