История на Пелопонеската война - предстоящо

Предговор

Драги читателю,

Последната война на персите срещу елините трае от 500 до 449 г. пр. н. е. Тя е последвана от тридесетгодишен мирен договор между Атина и Пелопонес сключен през 445 г. пр. н. е. В така наречения Атински съюз членуват множество градове от крайбрежието на Мала Азия, Атика, Йонийско море, които в началото на съюза доставят кораби и материали за войната в съюза. Постепенно атиняните успяват да убедят своите съюзници вместо с натурални вноски в съюза, да внасят парични вноски, а самите атиняни да се грижат за строителството на кораби и съоръжаване на войската. Това води до свръх надмощие на Атина и фактическо заробване на съюзниците. Пелопонесците чувстват това развитие на нещата като заплаха за тяхното първенство в елинския свят и започват военни действия срещу Атина през април 432 г. пр. н. е. Войната трае 27-години.

Именно на тази война е свидетел Тукидид, която той описва с големи подробности: „Същият този Тукидид, атинянинът, описал и тези събития поред, тъй като всяко едно от тях ставало по зими и лета…“, 5.26 (1).

Кой е Тукидид? Тукидид, син на Олор, е роден около 460 г. пр. н. е. в община Алимунда в Атина, в аристократично семейство, което притежава концесии на златни мини в Тракия, срещу остров Тасос. Вероятно е от онези богати тракийски семейства, които се аранжират с властта на Атина над някои тракийски градове по Егейското крайбрежие. Той получава отлично образование и участва в политическия живот на Атина като военачалник, командир на флота.

Самият Тукидид дава следните сведения за себе си: Тукидид притежавал „концесии да експлоатира златните мини в тази област на Тракия (срещу остров Тасос, в областта на Златоград, днес в Гърция, 1.110 (2)), вследствие на което се ползувал с известно влияние сред ръководните лица на континенталната суша, бързал да пристигне по възможност по-рано, за да завземе града (Амфиполис, на устието на река Струма) навреме.“, 4.105.

Пелопонесците побеждават атинския експедиционен корпус в Амфиполис и превземат града, 4.106. Поради това поражение, Тукидид, който е бил атински стратег в тази война изпада в немилост: „Аз преживях цялата война и поради своята възраст, която ми даваше необходимата зрелост, можех да си дам добра сметка и като се занимавах внимателно, да получа точни сведения. Освен това ми се случи така, че в продължение на двадесет години бях в изгнание след моето командване при Амфиполис  (422 г. пр. н. е.) и бях в течение на работите и на двете воюващи страни, а главно поради това, че бях в изгнание, бях в течение в работите на лакедемонците. Така можех да си дам спокойно сметка за тези събития…“, 5.26 (5).

От това следва, че книгата е писана в периода 431–404 г. пр. н. е., когато Тукидид е бил в зряла възраст. От това може да се съди приблизително за годините в които е живял. Интересно е, че разказът му завършва внезапно в средата на 411 г. пр. Хр., макар да е преживял цялата война.

След амнистия той се завръща в Атина, където почива или бива убит около 398 г. пр. н. е. Останките му са погребани в Атина в семейната гробница на Кимон. За погребението му Павсаний ще запише: „За Тукидид, синът на Олор, се казва, че е погребан в района на Коили.“

Тукидид характеризира сам стилът на своите мемоари по следния начин: „Може би моето изложение, лишено от легенди ще се стори на някои не много интересно за слушане, но за мен ще бъде достатъчно, ако тия, които искат ясно да вникнат в събитията, които някога в бъдеще могат в същия вид или подобно на тях да се повторят, което е свойствено на човешката природа, сметнат, че то е полезно. И тъй, тази мой труд е създадени като достояние завинаги, а не като показно произведение за временна аудитория.“, 1.22.

И наистина, стилът на Тукидид е лишен от вмъкване на митове, легенди, вярвания, прорицания, игри на боговете с хората и т. н. характерни за елинската култура до този момент, което прави този труд изключително ценен за историографията.

Наред с описанието на военните действия, Тукидид ни дава изключително ценни сведения за възникване на демокрацията, олигархията и тиранията, напр. 6.36. Изключително кратките и находчиви характеристики на обществените процеси, тънкото познаване на вътрешната логика на власт и насилие, на същината на човешката природа, са и днес богатство за философката мисъл. Няма действие описано от Тукидид, за което той да не посочва размислите, мотивите, примитивните насилствени интереси и политически игри на участниците, които го обосновават. Уникално е описанието на взаимодействието на обществени и лични интереси, като обосновка за неминуемостта на процеси на възход и падение на човешкото общество.

Интересно е, че Тукидид описва възможността демокрацията да се корумпира от демагози. Особено ценен е описания механизъм за сваляне на демокрацията реализиран в Атина, който по своите основни характеристики се прилага и до днес при замяна на демокрация с тирания, 8.66. Така, че изобретателите на демокрацията, изобретиха и механизма за нейното унищожаване. Парадоксално нали!

Войната се води с променлив успех за атиняните. Опитът им да завземат Сицилия завършва с огромна катастрофа – унищожаване на цялата тяхна флота и войска. И въпреки това поражение, атиняните успяват да мобилизират ресурси и да запазят свободата си. В този период започва отново и намесата на Персия, която води не безуспешната политика, целяща равновесие на силите между Пелопонес и Атина.

В края на тази война елинския свят е така отслабен, че става лесна жертва на нарастващата мощ на Македония.

Нека отбележим, че по време на Троянската война описана от Омир племената на бъдеща Елада не са наричани елини, тоест такава културна общност през неговото време още не се била образувала, 1.3. За началото на формирането на елинска културна общност може да се говори вероятно с началото на Олимпийските игри. Също така важно е да се знае, че понятието „гърци“ не е етническо самоопределение, каквито са Ἕλληνες (Hellenes), Ἀχαιοί (Achaeans), Δαναοί (Danaans), Ἴωνες (Ionians), а наложено от външни народи, както понятието „немци“ за германците. Георги Раковски ни напомня, че и името гърци идва от горци, хора живеещи в горите . Римляните, когато настъпват на Балканите, приемат това название, макар и неправилно, за грайките в Епир (грай е българска дума и означава музика) и след това го принасят върху елинските народи. А гръцка държава възниква едва през 1828 г. Така че в този текст аз навсякъде употребявам думате елини и никъде гърци, както това е бил записа по времето на Тукидид. 

Наред със сведенията за елинския свят, Тукидид ни дава и ценни сведения за историята на тракийците и македонците по това време.

Тукидит, който е отлично запознат с населението на Балканите през V. век пр. н. е. недвусмислено смята македонците не за елини, а за варвари. Ето какво ни казва той, чрез думите на един спартански пълководец: „…  А що се отнася до варварите, от които вие днес се боите поради това, че ви липсва опитност, то ще трябва да извлечете поука от предишните сражения срещу някои от тях –  касае се именно за македонците – за познанията, които аз самият дължа било на собствените си догадки, било на сведенията, които имам: всичко показва, че те няма да бъдат страшни.“, 4.126 (3, 4).

След персийските войни атиняните превземат тракийските крайбрежни градове. От 456 до 413 г. пр. н. е., т.е. и по време на Пелопонеските войни, цар на македонците е Пердика, син на Александър I. Той първоначално е съюзник на Атина, но като вижда че Атина заробва тракийските крайбрежни градове, става неин противник стремейки се към приятелството на лакедемонците с цел да скара Пелопонес и Атина и да откъсне морските градове по тракийското крайбрежие от Атина. Атиняните се съюзяват с неговия брат Филип и с Дерда, братовчед на Пердика и Филип, и воюват срещу Пердика, 1.57. „… Пердика убедил населението на Халкидики да напуснат и разрушат своите градове край морето и да се заселят на Олинт, навътре в сушата, като укрепят здраво единствено този град. На халкидците, които напуснали своите градове, той разрешил, докато трае войната срещу атиняните, да се заселят в неговите земи в Мигдония близо до езерото Болбе (днес Бешик гьол). Халкидците разрушили своите градове, оттеглили се във вътрешността и започнали да се готвят за война.“, 1.58.

Тукидид ни съобщава в 2.29, че бащата на тракиецът Ситалк, Терес „… пръв създал обширното царство на одрисите, простиращо се върху по-голямата част от Тракия, но и че значителна част от траките били независими…“, и че „именно неговият син Ситалк атиняните спечелили за съюзник, желаейки с негова помощ да завземат градовете по крайбрежието на Тракия и да разчистят сметките си с Пердика. 2,29 (2), правейки Садок, сина на Ситалк, атински гражданин, 2.29 (5). Така че в един момент хитрите атиняни направили „…съюзници … и тракийският цар Ситалк, синът на Терес, и македонският цар Пердика, синът на Александър. Разбира се тези съюзи са нетрайни, и както македонската, така и тракийската държава ги променят според моментните си интереси. Спорадично тракийците изпращат и наемни войски ту за едната, ту за другата воюващи страни.

Тукидид ни дава в главите 2.95–2.101 забележително описание на образуването на най-могъщата по онова време държава в Европа, държавата на траките Одриси, нейните размери, подробен етнографски състав и обичаи, а също и описание на 30-дневния похода на нейния цар Ситалк в Македония със 150 000 армия през октомври 429 г. пр. н. е., който завършил с това, че Ситалк получил за жени сестрата на Пердика – Стратоника, „а свръх това и пари“, и се завръща.

Към това се прибавя и изключително ценното описание на етническия състав на народите на Балканите – гети, дии, независими траки, пеони (агриани, меи, леени), трибали и др.

Забележително е, че при най-големите военни действия в Пелопонеските войни армиите са от порядъка на 50 000 души, докато тракийската армия е три пъти по-голяма. Това говори за могъществото на Одриската държава. Нейните размери съвпадат приблизително с размерите на гетската държава на Телеф около Троянската война, описана от Йордан .

Ситалк умира през 424 г. пр. Хр.: „Той бил предприел поход срещу трибалите и във време на сражението бил разбит. Неговият племенник Севт, син на Спарадок, станал цар на одрисите и на останалата част от Тракия, над която властвал някога Ситалк.“,  4.101 (5).

Тукидид ни съобщава също, че през 424 г. пр. Хр. на Малоазийския бряг живеят траки наричани витинци, 4.75 (2).

И така драги читателю, надявам се, че тази книга ще стане ценно допълнение на твоята историческа библиотека.

Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
1.4.2026

ПП: В текста в скобки са дадени пояснения от първия издател Хр. Д., които са съхранени за яснота. Преводачът е добавил допълнително подзаглавия на откъси от текста, които не са дадени в оригинала. И те са запазени за по-лесно намиране на търсения пасаж чрез главата Съдържание.