Искам го мъртъв!

" На осемнадесет години Калина Лазарова беше стройно тъмнокосо момиче с много светла кожа. С будно, интелигентно лице и замислени очи. По-скоро привлекателна, отколкото красива. Излъчваше едновременно гордост, чувствителност и смелост, а такова съчетание трудно се забравя. Ходеше и седеше изпъната като струна, сякаш винаги готова да отвърне на неочакван удар от невидим за останалите противник..."
*** *** ***
" На сутринта, когато Калина Лазарова погледна през прозореца, видя заснежения двор, изпръскан с кръв и трупа на кучето, провесен от беседката. Спомни си думите на Вяра: "Днес - кучето, утре - внучето!". Ужасена разтърси Данаил за рамото. Той отвори очи, тя пое дълбоко въздух и потрепери:
- Искам го мъртъв!
След два дни празничните новогодишни вестници осъмнаха с траурни заглавия:
"Пожар в Централния софийски затвор. Васил Богданов - синът на правосъдния министър, мъртъв!"
Калина погледна небрежно заглавията - не виждаше смисъл, а и нямаше желание и време да чете подробностите. Бързаше да приготви закуска за сина си и баща му, които се боричкаха на килима пред камината. Предстояха им трескаи пиготовления за тържествена вечеря - за първи път заедно посрещаха Нова година. И в това, че изпратиха последната година на века, тя откриваше символ на новото начало в живота им. Миналото трябваше да бъде забравено..."