Императрицата

Муза на Рафаело. Метреса на най-богатия мъж в Рим. Императрица на куртизанките.

Историята на жената, нарисувана от Рафаело в образа на Галатея от прочутата му фреска във вила Фарнезина в Рим е разказана от италианската писателка Силвия Вакари в романа „Императрицата“ (изд. Персей, превод Ваньо Попов). Става дума за прочутата куртизанка Лукреция, метреса на Агостино Киджи, най-богатия човек в Европа по онова време, банкер на Борджиите и папите, на Венецианската република.

Това е роман за жената, която има власт над всички могъщи мъже по онова време, но се оказва подвластна единствено на любовта, до която на моменти е толкова близо, но никога не може да има.

Красивата и интелигентна Лукреция е обучена от майка си да се превърне в най-елитната куртизанка в Рим. Трябва да спазва само едно важно правило – да покорява мъжките сърца, но никога да не се влюбва.

Желана и ухажвана от най-могъщите мъже в Рим, тя е смятана за императрица на куртизанките и получава името Империя. За кратко време спечелва успех и богатство, като успява да държи под контрол мъжете и да бъде непроницаема в емоционално отношение.

На фона на Ренесанса и възраждащите се изкуства, между разкошни вечери и уредени срещи Лукреция се запознава с харизматичния Анджело дел Буфало, в когото се влюбва неудържимо. Но за него по-важна от красотата и всеотдайността й е зестрата на бъдещата му съпруга…

Тогава в живота й се появява Агостино Киджи, банкер на папите и притежаващ богатство, повече от това на цялата римска аристокрация. Той построява фамозната вила Фарнезина и наема художника Рафаело Санти да нарисува фрески в нея. Киджи обаче не знае, че съдбата вече е сблъскала Рафаело с Лукреция, когато му възлага да я нарисува като централния образ във фреската „Триумфът на Галатея“. Ще устои ли на чара й младият и обещаващ художник, или може да загуби всичко заради метресата на най-богатия мъж в Рим?

Галатея на Рафаело не е абсолютно копие на Лукреция, а изобразява по-скоро вътрешната, отколкото външната й красота. Затова на корицата на българското издание не е известната фреска, а близък до нея, но по-предизвикателен образ, дело на AI; самата творба на Рафаело може да бъде видяна на задната корица на книгата. Българският превод е подпомогнат от Центъра за книгите и четенето на Министерството на културата на Италия.