Хронография

Предговор

Драги читателю,

в ръцете си държиш забележителната книга Хронография написана от Йоан Малала до 565 година в превод от руски език. 

Че трудът на Малала има изключителна стойност за българската история са разпознали още книжовниците на цар Симеон. По негово време големият български книжовник Презвитер Григорий, привежда Йоан Малала. Това научаваме от забележителното съобщението на Гаврил Кръстевич в том III на неговата История , показващо самосъзнанието на българската интелигенция през X век. Ето и текста на Кръстевич:

„291. Вторият Григорий презвитер, миних на всички български църкви, който по повеля на книголюбеца княз български Симеон, син на Борис, превел от гръцки език на славянски  една кратка гражданска и църковна история, сиреч летописа на антиохийския византиец Йоан Малали, под заглавието „Изложение Йоана бившего от Антиохийского Великого града Сирии, Малия (чети Малали).“ В този летопис, който на гръцки не се намира вече пълен, както в славянския Григориев превод , но само от 2-та до 18-та глава, която е незавършена, в 5-та глава се намира подробно описано превземането и разоряването на славянския град на фригийска Троя (Троади), което Калайдович  поместил специално в своя „Йоан. Екз. Болгарск.“, стр. 178–188“.
От заглавието на българското издание разбираме, че Йоан е бил сириец, което личи от изчерпателните познания по история на град Антиохия, а и по това, че сирийската думата малала, негово прозвище, означава оратор. По всяка вероятност след завземането на Антиохия през 611 г. от персите, той се е пренесъл да живее и работи в Константинопол. Той е бил очевидно образован човек с познания по множество въпроси на древната история и култура, както ще се убедите от тази книга. Това, че неговите записки спират с края на царуването на Юстиниан, 565 г., ни дава ориентация кога той е живял, но за съжаление нищо повече.

Григориевият превод е на чист български език, и следва да се нарича български превод. В руската литература е известен като славянски превод, което принизява ролята на българската култура за развитие на славянската култура. Разбира се в настоящата книга, когато става дума за този превод, ние ще го наричаме с истинското му име - български превод. За съжаление българският превод не се намира в България. Авторите на руския превод говорят за Синодален списък № 280 и едно издание на Истрин , от които са ползвали българския превод.

В съвременни гръцки публикации, ще намерите критиката, че Малала е бил „прост“ човек, а като пример за „простотията му“, се посочва, че наричал войниците на Ахил в Троянската война българи?! Сякаш тези писатели знаят след 14 века повече за тези събития от него и как неговите съвременници са възприемали собственото си минало. В руската научна литература също ще срещнете бележки, че той е писал на жаргон, а не на изискан гръцки език. Това са обичайните опити да се дискредитира автор, който дава ценни сведения за произхода на българския народ.

От времето на Кръстевич насам учените са събрали множество фрагменти от цялостния труд на Малала, между които и единствения гръцки ръкопис от Оксфорд (cod. Bodleianus Baroccianus 182, fol. 1-331). Авторите на руския превод стигат до извода, че този гръцки ръкопис „се различава съществено от откъсите в славянския превод, което поставя задачата за възстановяване на първоначалния текст“. Авторите на руския превод са привлекли за решаването на тази задача източници документирани в приложения към тази книга „Списък на използваните източници“ цитирани в коментарите. А самият руски превод се основава на ръкописа Baroccianus Graecus 182 (Ba). Това е само текстът на летописа, който обхваща целия период от сътворението на света до времето, близко до края на царуването на Юстиниан. Същият ръкопис е почти единствената основа за стандартното издание на Л. Диндорф в Бонския корпус през 1831 година.

Руският превод е издаден както следва:

Иоанн Малала. Хронография. Книги I–VI / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. Сост. Николай Николаевич Болгов, Анна Михайловна Болгова. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2016. – 156 с. / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 6. Интернетното издание, обща редакция и коментарите са изготвени от Болгов Н. Н., Болгова А. М.

Иоанн Малала. Хронография. Книги VII–XII / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 7 / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2016. – 100 с. Интернетното издание, обща редакция и коментарите са изготвени от Н.Н. Болгов, А. М. Болгова. 

Иоанн Малала. Хронография. Книги XIII–XVIII / Отв. ред. Николай Николаевич Болгов. – Белгород: НИУ «БелГУ», 2014. – 200 с. / Мир поздней античности. Документы и материалы. Выпуск 2. Интернетното издание и коментарите са изготвени от Н. Н. Болгов, А. М. Болгова, А. В. Кобзева, К. О. Попков. 

Руското издание съдържа над 2000 коментара. Авторите са положили изключителни усилия да дадат в коментарите съпоставки с други древни източници, по описваното събитие, което прави тези коментари изключително ценни. 

Настоящето издание е превод от тези руски издания на български.

С курсив са дадени сведения, които се считат за загубени текстове от Малала от указаните в края на книгата източници. В края на книгата е даден и речник на латинските термини използвани в текстовете на Малала.