Homo Ludens

Homo ludens предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.

Издателство „Захарий Стоянов" поднася на българския читател блестящото изследване на Йохан Хьойзинха на играещия човек - „Хомо луденс". 

Играта е „първична човешка функция", играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота". Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра."