Хигиена на убиеца

Амели Нотомб, детето-чудо на френската литература от последното десетилетие, е родена през 1967 г. в Япония от родители белгийци. Прекарва детството си в Далечния изток, където баща ґ е посланик – Япония, Китай, Лаос, Бирма, Бангладеш. Завършва филология в родината си, след което заминава отново за Япония и там работи като преводачка. След завръщането си в Европа се отдава на писане. Авторка е на дванайсет романа. Всяка година издава по една книга и тя неизменно става събитие. Клубовете на почитателите ґ се множат, преведена е на повече от двайсет езика. На българския читател е позната с романите си “Изумление и трепет” – награда на Френската академия (1999), и “Козметика на врага”.
“Хигиена на убиеца” (1992) е първият роман на Амели Нотомб, с който тя се прочува.
Осемдесет и три годишният Претекстат Так, автор на двайсет и два романа, Нобелов лауреат, е намерен мъртъв в дома си. Два месеца преди да угасне от рядък вид рак на хрущялите, журналисти от цял свят идват да интервюират заядливия и дебел старец, ненавиждащ жените и човечеството. От петимата журналисти, допуснати до вечно киселия Претекстат Так, четирима биват позорно изгонени, тъй като не са чели нито ред от него. Петата, Нина, ще разкрие тайната му именно защото е изчела всички книги на противния старец, една от които – незавършена – носи следното заглавие: Хигиена на убиеца…
Бих искал да ви обясня, че удушавайки Леополдин, аз ґ спестих единствената истинска смърт – забравата. Вие мислите, че съм убиец, а всъщност аз съм един от малкото хора, които никого не са убивали. Огледайте се наоколо, вижте самата себе си: светът гъмжи от убийци, тоест от хора, забравили тези, които уж са обичали.