Харман

Когато започнах да списвам Харман", още в самото начало си дадох сметка, че макар това да е книга за кривиците и правиците на героите в нея, тя може да бъде като огледало за всеки един от нас. Какви сме днес? Какъв човек очакваме да видим в огледалото утре, вдругиден, след години? Как сме вървели по житейския си път досега и как бихме искали да продължим оттук нататък? Харман" е разказ за това, че всеки един от нас има свободната воля да избере какъв да бъде и как да крачи по пътя си, но... това но" е като малкото зрънце оронило се от житния клас. Плахо подало главица измежду плявата, останала на хармана. Очакващо своето бъдеще. Така и на хармана в живота на човека се подават всички онези зрънца на нашите желания и постъпки. Те са там. Те чакат. Те са онова но", след което имаме избора какво да напишем. - Горун Благун

"Харман! Думата „харман“ има няколко значения – равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото, количество снопи, които се вършеят наведнъж. Основна роля играе и стълба по средата на хармана, около който се случва вършитбата. Стълба, на който в живото българско съзнание „продължават да се лепят спомените за хората, когато земните им теглила свършват“. Харманът, потънал в плевелите и тръните на времето, все още го има някъде, но къде? По стълба ще го намериш, ако го има и не е рухнал от набезите на дървоядите на същото това време!

Нашият харман е България, докато го има, докато има в него българско, във вените му докато тече кръвта на старото му тяло. Докато все още е жива и здрава паметта българска. Деменцията е непонятно заболяване, а стълба в средата на хармана е именно паметта българска докъдето стига. В истинските неща. Там, където човекът е цял! Изтъкан от нишки ясни, на фибри, брънки, трели, таланти и ритми на живота – на живи, чисти, светли и ясни сетива за общуване, на необходимости за смисъл на съзнание – Божествено, човешко, българско. И ако по това, което са изкарвали на хармана за вършитба, хората са мерили бой на можене и имане в хамбарите на къщите за стомасите, Горун Благун, трън в паметта за хармана, стои като един стълб по средата, около който се вихри вършитбата на ценности, на сетива, на мисли и чувства, за които все още имаме памет, буренясваща, потъваща в плевели на бездуховност, но жива, макар и в степен на деменция!

Стои този трън-стълб по средата на хармана, защото там са и корените на здрави и жилави, оцеляващи (докога?) сили, енергия, яснота на мисли, чувства, желания и средства, този харман да го има; с як здрав и непоклатим стълб по средата (Памет), за да е жива и благословена българската вършитба.

Харманът на Горун Благун е едно Божествено огледало, в което да се огледаме в седемте библейски гряха на човека, за да не изкривяваме българския друм по пътя на очовечаването. На който, както казва авторът: „Протегнатата ръка за просия не е като протегнатата ръка към земята. С нея трябва да си другар, да се бориш заедно с нея, за да отгледате от зрънцето плод! Ти ще ѝ дадеш обич, а тя ще ти даде себе си“! „Бедността, не се измерва само с това колко не ти достига. Има и друга бедност и тя се казва нищета на духа!“

Ако сте изгубили друма и искате отново да се намерите, прочетете тази книга." - Явор Спасов актьор