Гробът на Васил Левски - Сборник документи

Книгата представлява сборник с исторически и археологически документи и свидетелства, свързани с дейността на Васил Левски.

ПЪРВИ ОПИТИ ЗА ОТКРИВАНО НА ГРОБА НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Първият повод за издирване костите на обесения на 19 февруари 1873 година Апостол на свободата В. Левски е възникналата още през 1878 година инициатива да му се въздигне паметник. Подготовката започва през 1879 год., правят се изкопи, полагат се дори основите му, но през 1864 година се налага да бъдат изместени и се взема решение на новото им място да бъдат положени и костите на Дякона. Предвидени са средства за издирването им, но ако се съди по запазената за строителството на паметника документация, по този параграф не е бил изразходван нито лев.

Това не може да се протълкува инак, освен че костите не са били намерени. При тържественото откриване на самия паметник в произнесеното слово за кости не се проронва нито една дума - допълнително указание, че не е имало полагане на кости в основата на паметника, т.е., че те не са били открити. Издирването на костите на Левски оттук нататък върви на приливи и отливи с кръглите годишнини от раждането и смъртта му (19.VI.1837 и 19.II.1873 год.). По време на 25-годишнината от обесването, а това е през 1898 г., появяват се няколко само публикации от авторитетни автори, преразказващи информацията, получена от изповедника на Левски пред бесилото - иконом поп Тодор Митов, председател на Софийската българска община по време на събитието. Във всички тези статии за "МЕСТОЗАРАВЯНЕ" на обесения Апостол се сочат "ПОЗОРНИТЕ ГРОБИЩА НА СОФИЯ" в м. "Кюлюците", граничещи с крепостния вал, който е ограждал по това време град София, наричан "Ендеко".

В навечерието на 50-годишнината на обесването на Левски през 1922 година настъпва ново оживление, свързано с търсенето на гроба му. Печатат се доста материали, но във всички тях се повтаря единствената версия, че след обесването му той е бил "заровен" "близо до бесилото", в т.н. "позорни гробища" на София, наричани още "болничните", "изоставените", "гробищата на престъпниците" и пр.
На следващия юбилей, когато се празнува 100-годишнината от рождението на Левски, в най-сериозния по това време вестник "МИР" от 2 март 1937 година, се появява една силно интригуваща, "ключова" може да се нарече, публикация от Павел Алексиев, в която се съобщава, че когато на другата сутрин след обесването му неколцина християни, негови почитатели, отишли да му занесат нещо за помен на гроба му - намерили го "разровен и празен".

Само четири дни след статията на Павел Алексиев, същият вестник "Мир" помества в броя си от 6 март 1937 год. друга статия от софийския журналист Никола Станчев, в отговор на информацията от Алексиев под заглавие "ДЕ СА КОСТИТЕ НА ЛЕВСКИ".

Позовавайки се на сведенията, дадени му от 86-годишната Мария поп Павлова -Джагарова", Н. Станчев разкрива в статията си, че "ТЯЛОТО НА ДЯКОНА ЛЕВСКИ Е ОТКОПАНО (ОТ ПОЗОРНИТЕ ГРОБИЩА НА СОФИЯ) ОТ ТОГАВАШНИЯ КЛИСАР ПРИ ДНЕШНАТА ЧЕРКВА "СВЕТА ПАРАШКЕВА" НА УЛ. "МАРИЯ ЛУИЗА" И ПОГРЕБАНО В ОЛТАРА НА СЪЩАТА ЦЪРКВА. ТОЗИ ПОДВИГ Е ИЗВЪРШЕН ОТ ХРИСТО ХАМБАРКОВ - ГЪСКАТА, КОЙТО Е БИЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛЕНОВЕТЕ НА СОФИЙСКИЯ РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ".

Ако беше извършена незабавна проверка на писаното в "МИР" от 6 март 1937 година и беше намерен 172-сантиметровия скелет на мъж, дори само по горните две зъбчета, които са излизали напред от другите, щеше да се установи, че той е на Левски...