Горда

Романът “Горда” е първия роман на журналистката Ива Стоянова, която в края на миналата година издаде и стихосбирка – “Благодаря”. Историята е написана по действителен случай. Как вълнува книгата и защо не трябва да пропускате да я имате в библиотеката си, ето мнението на легендарната Нешка Робева, когато прочете книгата:

“Иве, знам че с нетърпение чакаш да кажа нещо. И ето - казвам - искам още. Защо финал? Аз съм капризен читател. Започнах книгата ти и се питах "Боже, как ще я дочета? Какво да й кажа? Как да й кажа, че очаквах нещо по-различно..." И докато мислех това и четях, за да отбия номера "нещото" дойде. Започнах я снощи и сега я довърших. Когато нещо е хубаво, то просто е хубаво. Отдавна не бях чела така, наистина на един дъх. Много, много увлекателна и затрогваща. Поне мен ме поразтърси. Благодаря ти, Ива... “

Литераторът Илияна Иванова също споделя прекрасните си впечатления от романа:

“Когато ми даде романа си „Горда“, Ива Стоянова ми каза: „Това е лятна книга, чете се много бързо“. Оказа се вярно. Но ако възнамерявате да я отворите една сутрин на плажа, има опасност да забравите по каква работа сте на морския бряг. Ще поглъщате страница след страница в нестихваща жажда чак до последния ред. Ще се опитвате да разгадавате ситуациите, да предвиждате ходовете. И тъкмо когато сте сигурни какво предстои, ще оставате изненадани. А когато затворите последната страница… тогава ще започнат въпросите. Защото този роман само на пръв поглед е лятна книга. Той абсолютно разтърсва! Като опитен психолог вниква в душата на четящия, за да го накара да търси решения на заплетените ситуации, да се поставя на мястото на героите и да преценява себе си в тяхната роля.

В сложен пъзел романът преплита необикновените съдби на две обикновени момичета – Вера и Виктория. И някак неусетно в техния живот читателят започва да вижда себе си. Да открива, че той самият е изправен пред дилеми, че понякога се спъва в камъче насред пътя. Че веднъж е победител, а друг път – победен. Кого да вини, когато животът стовари железния си юмрук върху него? На кого да се моли? Може ли да усети страховете на Вера – младо момиче на хемодиализа, което очаква своя донор спасител: „…самата идея й звучеше зловещо. Сякаш чакаше и се молеше някой да умре“. Може ли читателят да сподели и прозрението, което идва за Виктория? Трудно, но и много логично - то е прошката…

Най-трудно е да спреш да си задаваш въпроси и да приемеш, че има неща, които не можеш да промениш. „Понякога лошото, което идва, е за да предпази човек от нещо още по-лошо… Но все пак трябва от време на време да му се опълчиш на живота, за да те уважава “, казва бабата на Вера - Катя.

Може би точно морският бриз, вълните и слънцето ще ни дадат отговор на болезнените въпроси. Защото природните стихии са свързани с вечността и са закодирали в себе си мъдростта на предците, съхранили са сълзите, надеждите, молитвите на хиляди ранени сърца. Може би… Най-важното е да продължим да вървим с гордо вдигната глава , да отстояваме себе си, правото си на щастие и вярата в доброто.

Не пропускайте да прочетете романа “Горда” на Ива Стоянова. Той наистина заслужава вашето внимание!