Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914 - 1919 г. - книга 2 - Разсичането

"Aкo Македония с основание е наречена люлката на Българското възраждане, то Добруджа безспорно е изначалната люлка на Дунавска България. Ето защо, когато храбрите български полкове се сражаваха при Ниш, Криволак, Прилеп и Дойран, те не забравяха нито за миг Златната житница, заграбена чрез дипломатически изневери и една военна разходка. Добруджанци трябваше да знаят, че и те са неразривна част от целокупната национална болка. Те самите бяха гинали при Одрин, Чаталджа и Калиманци, за да донесат свободата на сънародниците от другите български области, но се завърнаха в погазените родни огнища. Това обяснява как въпреки колебанията на политици и военни пред войната на два или три фронта бойният дух на освободителната 3-та армия бе изключително висок. Състрадавайки на прииждащите и измъчени бежанци, войниците едва биваха удържани от своите командири да не се втурнат по-рано от часа на разплатата."

Из книгата