Гласове от изгубената България: Жана Стоянович и Жени Божилова

Дядо ми едно време казваше така: Много е страшен глупакът, много е страшен скъперникът, много е страшен завистливият човек, пазете се, пазете се, пазете се! Най-много внимавайте и най-много се пазете от простака. Няма нищо по-страшно от простака! Така казваше дядо ми. И аз съм убедена в това. /Жана Стоянович/

Напоследък злината е основното, което завладя българина. Помисли за тези вълчи отношения, които са навсякъде. Погледни вестниците, пусни си телевизора, виж ги онези в Народното събрание - погледни всички! А животът има смисъл, ако правиш добрини. Или когато срещнеш добър човек, да си измиеш душата и да продължиш да се блъскаш. Това разбрах. Николай беше добър човек. Моите най-близки са добри хора. Може би затова съм се съхранила. Може би. /Жени Божилова*