Елена от Троя

“Почитатели на Хубавата Елена, радвайте се! Новата книга на Бетани Хюз Елена от Троя ви дава всичко, което някога сте искали да знаете за лицето, което пусна на вода хиляди кораби. Дълго, дълго време няма да има друга книга за Елена, защото госпожа Хюз блестящо и изчерпателно е обхванала (или трябва да кажа „разкрила“) темата от повече ъгли – романтични, исторически, археологични, митологични, психологични, – отколкото дори Парис би могъл да мечтае.” – Стивън Пресфийлд, автор на бестселъри
 
“Изключително изчерпателен разказ за една от най-загадъчните жени на всички времена; блестяща и завладяваща история.” – Робърт Уинстън
 
“Никога досега светът на Омировия епос – XIII в. пр. Хр. – не е оживявал толкова ярко. Хюз блестящо пресъздава гледките и звуците на бронзовата епоха, опияняващите миризми на женските парфюми и масла, шумоленето на платовете по бедрата и гърдите им, шепота на молитвите и литургиите им… В праисторическата древност се влива сексапилна еротика, тъй като в изследователската си работа Хюз открива такива подробности, като древни техники за съблазняване, любими сексуални пози и оргиастични ритуали само за жени. Всичко това се превръща в завладяващ и убедителен аргумент… Гарантирам ви увлекателно четиво.” – Джени Уолъс, Times Higher Education Supplement
 
“Митът за Елена от Троя, защото това е един изпят мит, ме вълнува още от детството ми. Това е най-вълнуващата любовна история в света, неправилно отъждествявана с война, защото е история за любовта, а не за войната.
Книгата на проф. Бетани Хюз е друг поглед към тази древна история. Най-чаровният поглед, в който е установяването не на свръхинтерпретативни конструкти, а на един трезв анализ, плод на британския научен консерватизъм, на който винаги съм бил привърженик вероятно под влияние на Кенет Кларк и Антъни Блънт и оглавявания от него Институт за изкуство Courtauld.

На Елена, символа на съблазънта, божествения дух в женско тяло, дължим и нещо друго – ако Троя не беше опожарена, Еней едва ли би тръгнал да плава по моретата, а потомците му Ромул и Рем, отгледани от един странен образ – вълчицата, която аз олицетворявам, разбира се, с Елена – да основат най-великия град на древността.
Тази история – трябва да признаем, без оглед на това, към коя категория от заглавието ще причислим Елена, е определила в голяма степен историята на човешката цивилизация. Защото Омир е създал идеалите, към които да се стремим ние – всички мъже и всички жени, родени след възпетите герои.” – Георги Богданов