Едно коледно желание

„Прекрасна история за самотно момче, четири играчки за елха и едно коледно желание, допълнена от красивите илюстрации на Емили Сътън.“, Guardian

Носителката на множество награди за детска литература Катрин Ръндъл съживява магията на Бъдни вечер в една класическа коледна история, илюстрирана с прекрасните илюстрации от известната художничка Емили Сътън. Истинска коледна приказка за надеждата и смисълът да споделяш.

Катрин Ръндъл е родена през 1987 г. и е живяла в Лондон, Брюксел и Зимбабве. Носител е на множество награди за детска литература, сред които Waterstones Children's Book Prize и Boston Globe-Horn Book Award. Член е на научното дружество за ренесансова литература към колежа „Ол Соулс“ към Оксфорд.

Това е третата й книга, публикувана в България от издателство „Таралеж“. Първите две са „Изследователят“ и „Добрите крадци“.

Откъс от приказната коледна история на Катрин Ръндъл

Беше Бъдни вечер и Теодор се бореше с една картонена кутия. Побеждаваше кутията. Някой много въодушевено беше използвал тиксото. Някой смяташе, че е важно съдържанието на кутията да бъде на сигурно място.

Памучната вата беше стара като коледната украса и миришеше на подправки и изветрял парфюм. Повечето играчки бяха топки за елха и голяма част от тях бяха счупени. Тео се намръщи, когато ги извади.

– Не трябва да се порежеш точно на Коледа – измърмори той. – Това го няма в нито една коледна песен.

На дъното на кутията обаче имаше четири играчки, които бяха различни: дървено люлеещо се конче, червеношийка, оловен войник барабанчик и ангелче. Перата по крилата на ангелчето бяха опадали, барабанът на войника беше ръждясал. Червеношийката имаше плешиво петно, а люлката на кончето беше проядена от дървояди.

Тео окачи играчките на елхата, до лампичките, които не искаха да светнат. Той не беше достатъчно висок, за да стигне до горните клонки, затова се опита да хвърли ангела на върха на коледното дърво. Не успя и го пъхна между клонките, а след това се постара да нареди възможно най-добре счупените играчки.

Тео беше намерил кутията с коледната украса върху бюфета. Родителите му нямаха време да купят нови играчки. Нямаха време да купят коледна пуйка. И двамата бяха на работа. Под елхата имаше само един плик с талони за подаръци.

Тео се опита да сгъне плика в по-празнична форма, но не успя.

– Не стой до късно – бяха казали родителите му. – Ще се върнем довечера.

– Но веднага щом можете, нали? Обещавате ли?

– Обещаваме. – Майка му го погали по бузата с едната си ръка. С другата търсеше телефона в чантата си. – Детегледачката ще ти направи коледни пирожки. Ще бъде хубаво, нали?

Тео направи гримаса. Никой на света не обича коледни пирожки, помисли си той. Но Тео беше учтиво момче, затова отвърна:

– Защо няма да ме гледа госпожа Гудиър?

– Не обясни защо – отговори баща му. – Само каза, че не може да дойде тази вечер. Пък и тя е вече доста възрастна. Съседите казват, че започва да се държи малко странно.

– Аз я харесвам. Всъщност – рече Тео – я обичам.

Понякога госпожа Гудиър си говореше сама, но му даваше шоколадова торта със сирене, която беше изненадващо вкусна, и му пееше, преди да заспи.

Родителите му бяха помолили новата детегледачка да помогне на Тео да украси елхата, но тя беше заспала на масата в кухнята, притиснала нос в телефона си.

Тео преглътна и погледна през прозореца, защото беше по-лесно, отколкото да гледа елхата.

Тогава съзря звезда, която се рееше в небето и блещукаше в червено и зелено.