Една Надежда

Съдбовност. Това е думата, която дефинира поезията на Надежда Захариева и определя мястото й в една от най-характерните и плодотворни национални литературни традиции.
Приложени към стиховете на поетесата, такива клиширани от прекомерна употреба понятия като дълбока изповедност, безпощадна искреност и нравствен максимализъм придобиват плътност и острота, превръщат се в мярка за художествена и гражданска стойност.
Надежда Захариева закали перото си в тегобите и възторзите на една тежка житейска съдба. Изпълнявайки с достоинство и стоицизъм своя върховен дълг на съпруга и майка, тя нито за миг не изневери на призванието си - да бъде поет с автентичен изказ и със собствена творческа физиономия. През годините на своето вдъхновено пътуване в тайнството на поезията Надежда Захариева доказва, че е постигнала кода на своята неповторима поетика и не свети с отразена светлина.
Книгата с избрана лирика "Една Надежда", която тя предлага на многобройните си читатели, увенчава по един красив начин правото й на собствена звезда в небосклона на съвременната българска поезия.
Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в с. Радово, Трънско. Израснала е в Сандански. Завършила е френска филология в София. Шегува се, че ако държавата беше приела такъв закон, тя ще има 35 години трудов стаж като личен асистент на съпруга си Дамян Дамянов. Майка е на 3 деца.