Бриел е свикнала да се подчинява. Целият ѝ живот е преминал в служба на манастира, където волята на игуменката е закон, а свободата е невъзможна. През деня се труди в ковачницата, а нощем изучава свещените текстове.

До деня, в който намира ранен мъж в гората. Да му помогне, означава да наруши всички табута на вярата си. Да го остави да страда, означава да унищожи душата си.

Решението е съдбоносно, защото мъжът не е обикновен смъртен, а Зефир, Западният вятър. Чаровен бог и смъртоносен бог, свикнал да си играе с хората и да получава онова, което желае.

Нея.

Той ще я отведе в земи, където феите танцуват, а сенките шепнат тайни. И Бриел ще трябва да избира отново – между свободата и вярата, между сърцето и душата си.