Книгата разглежда предизвикателствата за България и българите по пътя за устойчиво развитие, социалните и екологичните неравенства, еко-справедливостта с нейните вътрешногенерационни и междугенерационни аспекти, културата на неучастие: демотивация от лошо управление и ниско доверие в институциите на страната и ЕС, манипулирана гражданска култура, непродуктивна за развитието. Отделено е място за  хроника на обществената активност за опазване на околната среда, човешки права, устойчиво развитие в България, както и на българския принос в световното движение за устойчиво развитие на градоустройството и архитектурата. Изброени са  българи новатори, изобретатели и рационализатори, допринесли за световното устойчиво развитие в своите области, описани са  ключови събития, довели до промени в България за опазване на околната среда и човешките права. Книгата завършва с последствията от  отсъствието на държавна регулация в България и липса на корпоративна и социална отговорност на съвременния бизнес в условията на приватизация, дерегулация, либерализация. Очертан е резултата от неолибералното управление на страната, което поддържа позицията на неучастие на гражданите и е пагубна за развитието на страната без наука, образование и трансфер на знания за устойчиво развитие.