Юли 1960-а. В спокойния пристан на вила „Финка Вихия“ край Хавана Ърнест Хемингуей все по-трудно пише. Изпаднал в творческо безсилие, уморен, изтормозен, потиснат, заминава за Испания с намерение да завърши книгата си за бикоборските игри. Но здравето му е разклатено, завръщането в Куба е невъзможно и той се прибира в САЩ. След една година, изпълнена със страдания и блянове по Куба, и няколко мъчителни престоя в психиатрична клиника животът на нобеловия лауреат приключва драматично в Кечъм, Айдахо.

„Сега в сънищата си виждаше само местности и лъвове по плажовете“ (заглавието е цитат от „Старецът и морето“) е роман за тиранията на безвъзвратно изтичащото време, за ролята на писателя и силата на литературата. Жерар дьо Кортанс въвежда читателя в интимния свят и терзанията на твореца, общуващ със своите герои, извайващ всяка фраза, всяка дума, в драмата на един различен от легендата Ърнест Хемингуей – объркан, раним и тласнат към самоубийство.