В тази книга са включени беседите, които Хорхе Луис Борхес изнася през 1977 г. в театър „Колизей“ в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, Борхес е читател, който разказва, коментира, обобщава чужди текстове. Както в много други случаи, така и тук четенето при него се превръща в акт на създаване, пресъздаване, тълкуване, популяризиране, полемика и удоволствие. С навлизането в текста този немощен, вече сляп човек започва да ни прилича на скромен историк, който със своя методичен труд сякаш несъзнателно оформя крайъгълния камък на културата и разбирането за литературата като безкрайна възможност за наслада.

Философ на микроскопичния детайл, на несъщественото, на неочакваното, на необикновеното, на странното, на фантастичното, Борхес успява да открие в тях универсалното, най-вече чрез изследване на естетическата им стойност. Беседите „Божествена комедия“, „Кошмарът“, „Хиляда и една нощ“, „Будизмът“, „Поезията“, „Кабала“ и „Слепотата“ са създадени по този начин. За тях сам казва: „Не е зле; струва ми се, че относно теми, които толкова ме бяха обсебили, тази книга е моето завещание“.