Срещнете се с Разневеният бог на Л. Дж. Шен - изберете сами дали ще го намразите или ще го обикнете до болка

Неговите родители властват над целия град.

А всичко, което имам срещу него, е малка сладка тайна от времето, когато той едва не ме уби.

Между  свалките с различни момичета всяка седмица, между разбиването на сърца, носове и правила Вон също намира време за това, което го забавлява най-много – да ме измъчва.

Но аз не съм жертва. Връщам му всичко тъпкано, както заслужава.

Най-сетне успях да избягам от него. Но не очаквах да ме последва през цял един океан.

И ето го сега – живее с мен в мрачен, пълен с тайни от нашето минало замък.
И двамата сме надарени творци, но той е едва ли не шибан гений, всички го казват с възторг.
Вон мисли, че може да победи витаещите наоколо призраци, но не знае едно.
Че всъщност воюва с моето сърце.

Надникнете между страниците на тази романтична история:

Глава първа

Ленора

Ленора на 12; Вон на 13

Нищо не си видяла.

Не идва за теб.

Не видя даже лицето ти.

Всяка кост в тялото ми трепереше, докато се мъчех да залича от ума си онова, на което преди малко бях станала свидетел.

Стиснах здраво очи и се залюлях напред-назад, свита като скарида на коравия матрак. Ръждивите метални крака на леглото заскърцаха пронизително и задраскаха пода.

Открай време у мен се таеше страх, когато бях в замъка Карлайл, но допреди десет минути си мислех, че се плаша от призраците, а не от учениците.

Не предполагах, че ще се плаша от тринайсетгодишно момче с лице като това на скулптурата на Спящият сатир 1 – притежаващо ленива красота и невъобразимо властно.

Не от Вон Спенсър.

Израснала бях в замъка, но за пръв път се сблъсквах с нещо толкова страшно като споменатото безочливо американче.

Хората разказваха, че Карлайл е един от най-посещаваните от призраци замъци във Великобритания. Крепостта била построена през седемнайсети век и уж беше дом само на два призрака. Първият бил забелязан преди няколко десетилетия от слуга, който стоял затворен в подземията. Кълнял се, че видял призрака на мадам Тиндал, вкопчен в стената, умолявал за вода, твърдял, че съпругът ѝ я отровил. Вторият призрак– този на споменатия съпруг, лорд Тиндал– бил забелязан да се мотае из коридорите нощем, понякога посягал да изправи някоя застанала накриво картина, която обаче изобщо не помръдвала от мястото си.

Разправяха, че мадам Тиндал пронизала сърцето на лорда с нож за рязане на котлети, за по-сигурно даже завъртяла ножа. Намушкала го, когато осъзнала, той я бил отровил. Според легендата лордът искал да се ожени за млада прислужница, забременяла от него след десетилетията брак без деца с мадам. Ножът, кълняха се хората, все още можел да се види забит в гърдите на призрака и затраквал, щом убитият се засмеел.