През 1895 г. излизат първите му печатни произведения – разказите „Мило е отечеството” и „На майчина гроб”. През първите години на ХХ в. издава четири броя на сп. „Селска разговорка”, което пише и редактира почти сам. Списанието има голям успех сред учителството, за което е предназначено. Назначен е на служба в Университетската библиотека от министъра на просветата Иван Шишманов. Излиза първата му книга с разкази. В периода 1906–1907 г. е командирован във Франция заедно с поета Пейо Яворов с мотивите „да научат език и да видят европейска култура” и „да се поотракат”. Живеят в Нанси и в Париж. След завръщането си е назначен в хранилището на Народната библиотека. Между 1926 и 1944 г. работи като първия уредник на музея „Иван Вазов” в София. Участва в редактирането на хумористичния в. „Българан” (1908–1909), на литературното сп. „Слънчоглед” (1909). Редактор във в. „Развигор” (1921–1924). Редактира детски издания като „Веселушка”, „Чавче”, „Светулка”. Член е на редакционния комитет на в. „Септемврийче” (1945–1949). През 1940 г. е избран за председател на Съюза на българските писатели, както и за член на Българската академия на науките. През 1928 г. издава сборника „Черни рози” – стихотворения в проза, импресии с изповедни размисли и настроения. В книгата „Аз, ти, той” (1936) – злободневни фейлетони, хумористични очерци и скици – изобличава общественополитическата и нравствената поквара на съвременността. Умира през 1949 г. в София като отдавна признат класик на българската литература.