„Когато големите станат малки”, наречен от автора „вехтошарски роман”, е разказ за детството, поглед към случките и събитията, свързани с героя от появата му на този свят до завършването на прогимназията.

Сюжетът се разгръща върху широк социално-битов и политически фон (50-те и 60-те години на ХХ век), пречупен през фокуса на детското възприемане, но пряко участващ в битието и на останалите персонажи. Парадоксите и абсурдите на „социалистическия начин на живот“ с неговите ограничения, мимикрии, фалшиви и реални стойности формират един философски скепсис у подрастващото момче, оставил траен отпечатък и у възрастния разказвач. А той блестящо умее да превръща виденията от миналото в значими обобщения.