3 февруари 2020 година. „Няма какво да те лъжа – свива рамене лекарят. – Разсейките са навсякъде.“ Какво прави човек, когато научи, че е неизлечимо болен? Отчайва се? Обвинява провидението? Херман Кох сяда и пише книга. И ни превежда през мислите и чувствата си след получаването на диагнозата с откровеност, от която ни запарва на очите, и с привичния си сух хумор, който ни кара да се смеем през сълзи. „И за това ли ще пишеш книга“ не е меланхоличен разказ, а портрет на човек, който отказва да се отдаде на страха и мъката. Херман Кох поглежда назад в живота си с нежна самоирония и без да усетим, ни убеждава, че уязвимостта и хуморът могат да вървят ръка за ръка в борбата с неизбежното. Завладяваща, много човешка и несъмнено изненадваща книга, която ни кара да се замислим за детството, смъртта и всичко, което се простира между тях.