Български революционер, национален герой, поет и публицист.

Учи гимназия в Одеса. През 1866 е учител в с. Задунаевка, Бесарабия. Завръща се в Калофер (1867), където е учител, помощник на баща си; води революционна пропаганда, в края на същата година емигрира в Румъния. През 1868 е в театралната трупа на Д. Войников, записва се в Медицинското училище в Букурещ. Учител по български език в Александрия (1869), Измаил (1869-71), където се среща с руския революционер С. Г. Нечаев, и в Букурещ (1873-74). Сближава се с дейците на българската емиграция Хаджи Димитър, Стефан Караджа, В. Левски, С. Стамболов. Сътрудничи на Л. Каравелов в списването и редактирането на вестник "Свобода".

Издава вестниците "Дума на българските емигранти", "Будилник", "Знаме", "Нова България", сборника "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875); занимава се с преводаческа дейност. Член на Българския революционен централен комитет (1874); оглавява революционно-демократичното течение в БРЦК. След неуспеха на Старозагорското въстание напуска комитета поради идейни разногласия. ю

В помощ на Априлското въстание организира чета от 200 души, която на 17 май 1876 слиза при с. Козлодуй, Врачанско. След тежки боеве с турската войска и башибозуци загива в подножието на връх Камарата, Врачанско.

Философските и политическите възгледи на Ботев се формират под влияние на европейската обществена мисъл - руските революционери демократи, френските социалисти утописти. Творчеството му е етап в развитието на българската литература. Поезията му - новаторска по форма и ритмика, е своеобразно съчетание на романтика и реализъм; революционна проповед и лична изповед. Ярка политическа публицистика - връх в българската журналистика.