Героят Октав Паранго, алтер-егото на автора, рекламист в първия роман, ловец на модели във втория, в третия се преобразява в хуморист, участник в сутрешно радиопредаване. В тази поредна блестяща сатира Бегбеде, самият той с неоспорима склонност към хумористичното, разобличава „диктатурата на смеха“, описва едно общество, в което „смешното е задължително“ и осмива това, което нарича комикопопулизъм, практикуван от много негови събратя, както и от политици, например водещият телевизионно реалити шоу Доналд Тръмп, стигнал до Белия дом, известният като „клоуна Бо-Джо“ Борис Джонсън, станал министър-председател, и още, и още…

Остроумно, занимателно и с немалко тъга Бегбеде ни превежда от безобидния хумор през иронията и сарказма, за да стигне до момента когато смехът със сълзи се превръща в смях през сълзи.

Нека да сме наясно: целта на тази книга не е да покаже, че прилагателното „смешен“ скоро ще е синоним на „нацистки“. А просто да облекчи лицевите ни мускули. Не трябва да прибягваме до тях денонощно, през цялата година – те са ни нужни също и за да стискаме зъби.