В последния си час Хару Уено съзерцаваше цвете и мислеше: „Едно цвете съсредоточава всичко“. Неговият живот всъщност беше следвал три нишки – цвете, изкуство и Роз, до която му е забранено да се доближава, въпреки че тя олицетворява тайната, истината и вероятно душата на цялото му съществуване.

Историята на Хару Уено е посветена на търсенето на хармонията. Преуспял търговец, той се посвещава на приятелството, на любовта, на изкуството, на храмовете и вечното спокойствие на дзен градините, в които „листата падат, падат, сякаш те се ронят от градини в небесата“, по думите на Рилке.

Роман за болката и загубата, за тихото щастие от живота и изкуплението по японски – смирено, деликатно и изпълнено с достойнство.

И очакването на този един-единствен час, изпълнен с плам, който може да осмисли цял един живот.

Прочетох книгата с истинско удоволствие и бих я препоръчал на всички, които искат да се докоснат до японската душевност.

Братислав Иванов,
консултант на книгата и първи преподавател по класически японски език в СУ