Истинската любов не познава граници и не става по-слаба от това, че е несподелена или от грешките на тези, които обичаме. Чистата, безусловна любов е основна тема в много от творбите на Фьодор М. Достоевски и заема важно място в неговото ранно творчество.
В това издание са събрани две от най-поетичните и вдъхновяващи ранни творби на Достоевски – „Бели нощи“ и „Неточка Незванова“. Често издавани заедно, те са едновременно близки и различни, но и в двете срещаме проявления тази възвишена, преобразяваща любов. Това са и творби, в които можем да видим наченките на силните, задълбочени и независими женски образи, които Достоевски развива в по-късните си романи. 

„Бели нощи“ е притча за бягството от реалността и преобразяващото завръщане към човешкото по пътя на любовта – на фона на магичните картини на белите нощи на летен Петербург. Тази повест е едно от най-популярните и най-вдъхновяващи произведения на писателя. 

„Неточка Незванова“ е неговият недовършен ранен роман. Историята на една силна млада жена, която е едновременно идеализирана и човечна. Тя олицетворява идеалите на Достоевски – за моралната чистота, за безусловната любов, за силата на изкуството. Първоначално той дори нарекъл тази творба „Историята на една жена“. За съжаление, романът остава недовършен, защото Достоевски е арестуван и изпратен на каторга, а по-късно така и не се завръща към него, но вплита много от неговите теми в по-късните си произведения.