Веднъж френският писател Фредерик Бегбеде (р. 1965 г.) – добре известен в България със своите романи, новели и есеистични сборници – случайно вижда във витрината на една галерия картина, която привлича вниманието му: фотьойл с тапицерия на зелени и бели райета на верандата на хижа, поставен пред работна маса с мастилница и перо на фона на екзотичен плаж. Купува картината, после изведнъж си спомня: това е Аркашонският басейн с нос Фере, където живее неговият приятел Беноа Бартерот. Този спомен го връща назад във времето и Бегбеде сяда да пише. Подобно на вълни, фразите една след друга нахлуват в ума му и се изливат върху страниците в размисли за писателския труд, за неуморното дирене на творческия порив, мимолетен като желанието. Така миналото се завръща, за да се превърне в защитна преграда срещу настоящето…

След „Един френски роман“ Бегбеде отново се заема да осмисли  своето битие, белязано от чара на носталгията. В „Бараж срещу Атлантика“ – препратка към „Бараж срещу Пасифика“ на Маргьорит Дюрас – писателят се връща към едно вече окончателно отминало време. Дошъл е краят на празника. Единственият лек срещу самотата си остава любовта, която, дори остаряла, дори изхабена и изморена, си остава любов.