Изминали са десет години, откакто е изчезнала любимката на града Труманел Брансън, оставяйки зад себе си единствено кървав отпечатък от длан. Брат ѝ Уайът живее отхвърлен от местната общност, превърнат от хорската мълва в основен заподозрян.

Той обаче тъгува за сестра си толкова отчаяно, че когато ненадейно намира изгубено момиче край пътя, вярва, че това е знак. Ала за полицай Одет Тъкър появата на момичето отваря стари рани… и повдига редица нови въпроси.

Загадката се заплита, а мрачната и изпълнена с насилие митология на града постепенно поглъща всичко около себе си. В стремежа си да разреши и двата случая, Одет се бори да спаси една изгубена душа в настоящето и същевременно да изрови шокиращата истина за онази съдбовна нощ в миналото.

Залогът е бъдещето.


Прочетете откъса от трилъра на Джулия Хибърлин


Първа част

Изгубена

Тя носи у себе си лоша, много лоша тайна. Усещам я дълбоко в хлътналата кост под лакътя си, онази, дето тате ми счупи, като бях малък. Ръката ми никога не лъже.

Побутнах я с върха на обувката, както бих сторил с животно, дето го мисля за мъртво. Едното око потрепва, отваря се и се затваря. Не е мъртва. Може би полумъртва. Тук жегата е толкова убийствена, че чак щурците вият за милост.

Господи, нямам време за такива гадости.

Дяволите го взели. Защо не беше куче? Видя ми се като пострадало куче в огледалото за обратно виждане. Тъкмо затова обърнах назад таратайката си. Така де, първо чух Бог да ми казва „Спри“. Чак после погледнах в огледалото и зърнах тая купчина край оградата.
Докато стигна до нея, в главата ми се бе оформил цял сценарий. Щях да го спася това куче. Щеше да заеме празната седалка до шофьора, където Чанс пъхтеше ухилен към мен, преди да му се появи онази голяма бучка на врата преди три месеца.

А нà ти сега това. Тайнствено момиче, проснато неподвижно край магистралата, а главата ѝ искри като на някой пустинен ангел с подрязани криле. Някъде дванайсет-тринайсетгодишна е. Или пък на десет. Да му се не види, не мога да преценя. На мъже като мен днешните момичета изглеждат петнайсетгодишни, когато са едва на единайсет.

Тя лежи боса върху опърлената земя на около метър зад оградата от бодлива тел, от другата страна на която трещят тежки превозни средства и пращат горещи вълни. Устните ѝ са червени като на Снежанка. Шал със златни пайети е стегнат здраво над едното ѝ око, сякаш е превързана от принцеса. Или пък тя самата е принцеса. Или пък е най-обикновено момиче, дето не е имало подръка бинт и марля.